За онези, които търсят своята половинка…

Отношенията между жените и мъжете… Сложна тема, много сложна. Чудя се дали не сме станали прекалено дребнави или прекалено глезени, а може би прекалено умни и изискващи?!... Родителите ни така ли са живели? Не, в никакъв случай. Търпели са недостатъците помежду си в името на децата и семейството. Семейство – свята дума! Деца – още по-свята дума. Търпели са, защото на 20–23 години вече са създавали дом, деца, издържали са се сами, имали са други ценности и представи за щастие.

Разбира се, че живеем в 21 век, разбира се, че технологиите се развиват непрекъснато и ние трябва да сме в крак с времето, разбира се, че днес жените градят кариера поне до 30–35-годишна възраст, а мъжете се стремят към създаване на собствен бизнес, за да има какво да предложат на бъдещата си жена. Така е, защото се намираме в динамична среда и ако не вървим успоредно с нея, рискуваме да пропуснем най-доброто от живота.

А дали е така? Задавали ли сте си този въпрос? Дали наистина това са мечтите ни, или просто материалният свят ни е завладял. Нека си представим идеалният вариант – лутаме се в желание да намерим подходящата работа, намираме я, след това трябва да се докажем, правим го, повишават ни до мечтаната позиция, получаваме прилична заплата, с която можем да си позволим скъпи дрехи и обувки, почивки, клубове и накрая какво следва… Спомняме си за семейството и приятелите, които са ни останали. С три думи – наживели сме се! Нахлуват мисли за пропуснати възможности, за хора, които сме изгубили и не можем да си върнем, за доброто и възпитано момче, на което не сме обърнали внимание, за скромното и красиво момиче, което сме пренебрегвали…

Имам чувството, че въпреки изобилието, което ни предлага живота, сякаш нещо ни липсва. Срещаме се с хора, имаме социален живот, излизаме на обществени места, разговаряме с известни личности и все по-често си спомняме, че би било чудесно, ако има с кого да споделим радостта от постигнатото, ако има с кого да се скараме, да поспорим или просто да прегърнем.

Затова нека да се порадваме на времето, което имаме, а когато намерим правилния човек за себе си – да бъдем себе си, да правим компромиси и да не се сърдим за това, че чашата е поставена на масата без подложка. Има и по-важни моменти!

Някъде, някой умен човек е казал: „За всеки влак си има пътници”.