За жените и обувките

Веднъж една много умна жена (много добре помня коя е тя, но няма да я споменавам, защото не е позната на аудиторията) каза: „Не, не дрехата прави човека, а обувката!“. Беше толкова категорична в теорията си, че не посмяха да й противореча. Тогава се замислих и сякаш беше права.

През следващите няколко години следях себе си и често пъти си спомнях това изречение. Купувах прекрасни дрехи – рокли, палта, страхотни якета, дънки – повечето от тях скъпи и много качествени. И всеки път стигах до заключението: „Ами аз нямам подходящи обувки!“. Всичко свършваше до тук. Тогава се втурвах по магазините в търсене на идеалните обувки за тоалета ми. Случвало ли ви се е?

Често пъти, прибирайки се у дома се и поглеждайки се в огледалото забелязвах, че нещо ми липсва, че не изглеждам толкова добре, колкото на излизане... Тогава се сещам, че съм била обута. И се успокоявах.

В тези моменти си спомням за казаното от онази дама и се усмихвам. Усмихвам се, защото осъзнавам истинността на казаното от нея. Толкова е просто и лесно, толкова е очевидно, че не съм успяла да го забележа. Наистина – може да съм купила най-страхотната рокля на света, но ако не я съчетая с най-страхотните токове на света – тя губи своето очарование!

Това донякъде обяснява ненаситността, която изпитваме към пазаруването на обувки... Е, оправдани се, поне малко!

И до днес е така – купувам ужасно много обувки и все ми се струва, че са недостатъчни...

В.М.